Ще ви разкажем за създаването на едно удобно и спокойно място като японската градина и за това как такива градини са еволюирали под въздействието на дзен будизма. В повечето случаи това са малки градини в дома. Много от тях са сухи – с участието само на скални късове и пясък като основно изразно средство.
Самосъзнанието на японците, исторически казано е едно от тези, в които природата заема първостепенно място и човекът постига най-доброто от себе си, когато е изцяло хармоничен с нея, а не когато природата е изменена от него. В този смисъл японското градинско парково изкуство е ненадминато. Японците интерпретират природната красота/хармония и умело я пресъздават в своите градини, превръщайки ги в истинско райско кътче в умален размер. Оттук идва и изкуството – bonsai. Всички дръвчета (в някой случаи и само едно) в японската градина са добре оформени и „подстригани“ не като топка, конус или друга фигура, а взаимстват красиви природни форми и представляват умалени копия на вековни дървета. Водата винаги присъства в дзен градината. В повечето случаи е умело наподобена с пясък. Тя присъства и под други форми : tsukubai, suikinkutsu, shishi-odoshi. Тук вече говорим и за звуково въздействие – дали като течаща, капеща или пляскаща. Всяка гледка, която се разкрива пред посетителя е добре аранжирана. Движението на посетителя е планирано: неговата траектория на движение, кога да спре и надигне глава – да открие неповторима гледка за съзецаване…
В наши дни мненията за това какво точно представлява една модерна дзен градина широко варират. Аз виждам в това понятие една красива и нестандартна комбинация, с участието на природни и геометрични форми, естествени и изкуствени, съвременни материали, камък, пясък, вода, огън, стъкло, метал, мъгла, всичко това обединено в хармонична цялост.
Според Джоузеф Кали – автор на поредица книги за японските градини има четири типа зен градини.
KARESANSUI (枯山水) Каменно-пясъчна градина като видът най-силно повлиян от зен. Това са предимно равни сухи градини с абстрактна комозиция с широки насипани с чакъл площи, символизиращи водата, както и единични малки и големи тематичноразположени скални късове. Растителността, която фигурира в тях обикновено е мъх. Тази градини обикновено са насочени към подходяща гледна точка към от съседна сграда и са разположени в ограничено пространство.
TSUKIYAMA и KAIYU-SHIKI TEIEN (回遊式庭園) e живописна градина за разходка в която изкуствени хълмове, мостчета, островчета и водопади оформят големи градини за разходка. Преминавайки по определените пътеки се разкриват интересни гледки за съзерцаване.
CHA NIWA or ROJI (露地) Чаените градини са основен елемент в чайните, където се осъществява церемонията. Чаените градини се характеризират с вътрешна и външна градина, отделени с порта. Това разделение на пространствата символизира разликата между външния „нечестив“ и вътрешния „свещен“ свят в чайната. Тези градини съдържат пейка за изчакване (koshikake machiai), воден елемент(tsukubai), и каменно фенерче (ishidoro). Каменните стъпки (tobi ishi) въвеждат госта от една зона в друга, като цялата атмосфера се определя като проста, но проектирана със силна символика и най-голямо внимание.
TSUBO NIWA (坪庭/壷庭/つぼにわ) Този тип вътрешни градини нямат ясна дефиниция освен малкия си размер. Взимат името от термина tsubo – мярка равна на 3,3 кв.м и символизират градини с малък размер. Модерният дизайн на tsubo niwa се формирал през XVв. породен от месните строителни практики на градските къщи в тесни и дълги парцели в Киото. Често пъти съдържат елементи и от чаените градини като водни ефекти и каменни фенерчета, като растенията са предимно сенкоиздържливи. Особен аспект в този тип градини е чувството за природния микрокосмос и близък поглед над смяната на сезоните.
Разгледайте част от проектите на дзен градини на Мистър Грийн
източници:
https://www.japanbullet.com
www.wikipedia.com
www.japan-experience.com




