Преместваема двустранно озеленена вертикална градина със собствен резервоар и автоматизирано напояване. Подходяща за офисни и жилищни пространства, ресторанти, заведения и хотели.   Технически…

Всичко започва, когато френски ботаник провежда серия от експерименти с различни видове растения. По време на своите експедиции по цял свят, той наблюдава, че някой от растенията се развиват еднакво добре и на вертикални повърхности. Открива метод за отглеждане на растения в тънък 2мм вертикален пласт. Така аерацията на корените е добра и те се развиват оптимално. Овлажняването на този вегетационен пласт става по гравитачен път, като през оределен период от време се подава хранителен разтвор в най-горна точка /перфорирана тръба/. Растенията се подхранват с подходящи изкуствени торове, като по този начин може да се контролира техния естествен цикъл на развитие. Широка е гамата от видове, които могат да се използват. Основно такива са : мъхове; папрати; перенни цветя; ниски, джуджести иглолистни и широколистни храсти.

Вертикалните градини могат да бъдат разположени вън или вътре.​ Градската среда е богата на СО2, което стимулира развитието на растенията правопропорционално. А те, от своя страна отделят огромно количество О2, което е полезно за хората. Редуцират значително влиянието на слънчевата радиация и ветровата ерозия върху фасадата на сградата. Вътре, интериорно, увеличават атмосферната влажност. Развиват се добре и на изкуствено осветление. Леки и бързи за монтаж, до 30кг/м2, с развита растителност. Необходимо е наличието на вода и ток. Във вертикалната градина растенията се развиват /разпространяват/ по коренно различен начин, в сравнение с хоризонталната : някой провисват надолу, други нарастват нагоре, а трети настъпват във всички посоки. Тук важат съвсем различни принципи на аранжиране/проектиране. Интересно, от естетическа гледна точка е възприемането на растенията в изглед, а градината в план. Практически една истинска градина, парк, зелена площ се възприема в повечето случаи от височина 170cm – среден човешки ръст, получава се силно скъсено перспективно изображение – ракурс, тоест възприемаме растенията в изглед, и градината в изглед. При вертикалните градини в повечето случаи гледаме към фасадата от определено разстояние – в план. Това интересно съчетание, като че ли дава на наблюдателя „още едно измерение” и засилва неимуверно въздействието на вертикалната аранжировка.

л.арх. Камен Попов

Website Apps